Икономическата и социалната реформа, която се извършва през последните около три десетилетия, значително повлия на не само на природата на труда, но и на ролята му в производствения процес и в обществото като цяло.

Използването на нови технологии и пътят на европейските общества към знанието създадоха нови условия и предизвикаха увеличаване на икономическите и социалните неравенства между нови социални групи. Групите с висок риск не са същите като в миналото. Знанията и притежаването на умения са важни фактори, които определят, в днешно време, бедните, безработните и социално изключените.

Работата, в настоящия момент, не изглежда да използва, толкова колкото бихме очаквали, тези технологични напредъци в своя полза. Същевременно се наблюдава, под натиска на глобализацията и икономическите и демографските ограничения, умножаването на новите форми на работа и несъответствието на социалните нужди с предлагането на услугите на системата за социална защита.

Какво е бъдещето на труда? Връщане в миналото, в епохата на дивия капитализъм, или напредък? Отговорът е и ще бъде единствено политически.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]