Как Фуко определя «виждането» и «говоренето», за да създаде нова концепция за Знанието? Какво представлява, в това отношение, отговорът, в контекста на думите, фразите и изреченията?

По какъв начин Фуко очертава отношенията на силите, за да утвърди нова концепция за Властта? Защо е необходим трети ос, който ни позволява да «преминем границата»? Какво е линията на Външното, на която Фуко постоянно се позовава?

Какво е нейното политическо, литературно и философско значение? В какъв смисъл «смертността на човека» не е нито тъжно, нито разрушително събитие, а трансформация, която настъпва в нещата и мисленето?

В настоящата книга се анализират именно тези въпроси, както и отговорите на Фуко, които съставляват една от най-значимите философии на двадесетия век и отварят бъдеще за езика и живота.

[Извадка от текста на задния корица на изданието]