Текстовете и снимките, публикувани в това издание, са откъси от последни самотни странствания по улиците на Атина...

Това е една малка елегия на мярката на културата, която е родила Атина и която продължава и днес да настоява да се проявява, макар и да изглежда нежелана, маргинализирана и игнорирана.

Атина остава една утроба на разкази и това, което излъчва, има огромна сплотяваща сила. Това е нещо, което трудно може да се опише и още по-трудно да се сподели с други, които не са познали този град. Но когато се намери общото място, когато се идентифицира общият канал, тази връзка изглежда да е неразрушима.

от предговора на Николас Ватопулос