"И така: Фатима! Няма ли да свалиш забрадката си?" нашият треньор повтори въпроса си. Фатима поклати глава в знак на отрицание. "Добре." Тогава треньорът забеляза краката на момичето – и остана изненадан: Тя беше единствената, която стоеше боса пред него. "Това не е възможно," каза той. "Без обувки можеш да се нараниш. Нямаш ли спортни обувки с теб?" Фатима поклати глава в знак на отрицание. Без да го погледне. Ученичка със забрадка, дълга рокля и без спортни обувки – за първи път г-н Шраге се сблъскваше с нещо такова. Якоб има особено отношение към числата и фигурите, знае цели списъци с постижения на атлети наизуст. За съучениците му, разбира се, той е "луд". Фатима е нова в класа. Тя е от Алжир и с дългата си рокля и забрадка... е малко странна. Когато Якоб се опитва да започне разговор с нея, тя дори не го поглежда! Това не му харесва. Но когато я вижда да бяга по-бързо от шампиона на училището по пътя към дома, той решава да я тренира, да й помогне да стане шампионка. Малко по-късно лекарите откриват киста в главата на Якоб. Въпреки че трябва да отиде в болница и да се подложи на операция, той отказва да се откаже от плана си. Въпреки всички трудности – въпреки съучениците, които го подиграват и заплашват. Въпреки болестта си. Въпреки семейството на Фатима. ТЕМА: ИМИГРАЦИЯ