Пол Лафард (Куба 1842 - Париж 1911) беше зет на Карл Маркс (беше се оженил за дъщеря му Лаура, с която се самоуби през 1911 г., за да избегнат старостта). Тази малка книга (издадена през 1880 г.) предизвика смущение сред социалистите и ги разедини. Предизвика смущение, защото беше написана от зетя на Маркс и противоречеше на лозунгите на работническите борби от тогавашното време, които бяха 'Работа за всички!' и т.н.

Тях ги разедини, защото едни преценяваха, че се противопоставя на работническите борби (които се фокусираха върху осигуряването на работа за работниците), а други се възхищаваха на радикалния начин, по който изискваше 'човешки живот' за работника. Книгата е придружена от кратко приложение на преводача, в което са подробно описани реакциите на социалистите и по-късно на комунистите спрямо книгата и в което са представени някои мисли за 'проблема' на свободното време и начините, по които той се третира в западните общества.

Както пише Лафард: 'Служителските класи на народите, в които царува капиталистическата цивилизация, са обхванати от странна лудост. Тази лудост е любовта към труда, смъртоносната страст към труда, която достига до изтощение на жизнените сили на индивида и потомството му. За да се осигури работа на всички мързеливци на настоящото общество, за да може индустриалното оборудване да се развива неограничено, работническата класа трябва да развие неограничено своите потребителски способности. Ако работническата класа, изкореняваща от сърцето си изопачената страст, която я управлява и изкривява нейната природа, повдигнеше гърдите си, за да изкове желязен закон, който да забрани на всички да работят повече от три часа на ден, Земята би усетила, че върху нея се ражда нов свят'...