Театралният език на Парас Такопулос е толкова разпознаваем и различен, колкото и смехът му. В текстовете му, независимо дали са поезия, роман, разказ или есе-критика, има постоянен диалог. Тоест всичко е театър. Дори и двутомната му Празна Завет, най-анархичният гръцки роман-Илисос, толкова лесно разбираем, колкото и Finnegans Wake на Джойс, също е театър. Нещо естествено, защото дължи библейската си Генеза на Предпоследния на Моникин, първата му едноактна пиеса, без начало и край. Театърът му има като действие егоистичния си език и езика като егоистична си практика, и принадлежи както на бъдещето, така и на настоящето, поради което не рискува да стане оборимо минало.