В книгата са представени снимки от архива на сирийския аматьор фотограф Стергиос Стергиу, който се съхранява в ЕЛИА-МИЕТ. По време на Малоазийската експедиция Стергиу, който тогава е на 24 години, служи като призован морски пехотинец в морска част, поставена под военното командване на Бруса.

Частта е разпределена в Мудания, Кио и Бруса и е поела задълженията по поддържане на реда в района. Стергиу остава в Кио една година, от лятото на 1921 до лятото на 1922. В този период той фотографски запечатва евакуацията на Никомидия, както и присъствието на частта в градовете на Пропонтида.

Фотографският архив на Стергиос Стергиу беше дарен на МИЕТ от дъщеря му Панагиота Стергиу и внука му Николас Кайлис през март 2017 година. Архивът включва общо 350 негативи, от които 90 са свързани с пребиваването на Стергиу като морски пехотинец в Пропонтида, докато останалите запечатват Сирос от междусветовния период.

Снимките на Стергиу (за които е използвал Kodak от началото на 20-ти век, с всичките произтичащи практически трудности) добавят обем към фотографските документи, които разполагаме днес за Малоазийската експедиция. Снимките на Стергиу игнорират трагичния й завършек, който все още е далеч във времето.

Прибрежните градове, плажовете, снимките на борда на корабите създават общо впечатление за война, която обаче остава под контрол и не предизвиква никаква тревога. Стергиу фотографира заминаването на частта от Пирея и придвижванията й по бреговете на Пропонтида, живота в лагера и военните учения.

В допълнение, чрез тези основно споменателни снимки той документира сцени от градове и села в Иония, които лесно припомнят времето на мир и напомнят за многовековното съжителство на различноверски население в района.

Костис А. Лионтис подписва въведението, в което, след преглед на произхода на военната фотография в гръцкото пространство, конкретно споменава присъствието и работата на фотографите по време на Малоазийската експедиция и накрая разглежда и анализира снимките на настоящата книга.