Доня Росита, стара мома или Езикът на цветята (1935) е комедия на кичa и в същото време драма от епохата, разиграваща се на фона на испанската провинция в края на 19-ти и началото на 20-ти век, през погледа на жена, която със съжаление приема жалката абсурдност на обществото, което я заобикаля, и на собственото си съществуване.

Величието на комедията или драмата на Лорка се крие в рядкото съчетание, което той постига между поетичния символизъм и ежедневието, между лиризма и човешката болка.