В общи линии, статии, които се представят в този том, са проникнати от дух на сдържан оптимизъм за Гърция и света.

Относно Гърция, повечето статии - сравнявайки настоящето с недалечното минало - стигат до заключението за голямата и радикална трансформация на нашата страна от 1974 година до днес. Оставили сме зад себе си история на войни, разделения, икономическа недоразвитост, военни движения и разлагащи интервенции на великите сили. И сме навлезли в една епоха на заздравяване на двете големи разделения на 20-ти век, икономически растеж, утвърдена демокрация и интеграция в Обединена Европа.

Относно света, оценката на автора е по-малко положителна. Докато след края на Студената война вратите за установяване на дългосрочен мир бяха широко отворени с регулаторен орган Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, обективни и субективни фактори прекъснаха този курс, особено с терористичните атентати от 11 септември 2001 година в Съединените щати.

Основният обективен фактор, който спира институционалния напредък на нашата планета, е огромното разстояние, което отделя отбранителната (военна) способност и мобилност на САЩ от останалите големи центрове на сила. В субективния аспект на нещата ключова роля играят неоконсервативните съветници на президента Буш, които го повлякоха в изключително проблематичната теория на „предпазната война“ и в нещастното ѝ прилагане срещу Саддам Хюсеин в Ирак.

Като цяло, статиите имат наставнически тон - може би прекалено поучителен. Например, разглеждайки проблеми на външната ни политика (като гръцко-турските отношения, Кипърският въпрос, Македонският въпрос и сродни теми), мантрата на автора е, че уроците от миналото трябва да служат като уроци за бъдещето и че максимализмът - без реалистично тълкуване на съотношението на силите - често води до разочароващи, ако не и катастрофални, резултати.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]