Прокъл, един от последните велики мислители на неоплатоническата философия и на античногръцкото философско размисъл изобщо, е роден в Константинопол на 8 февруари 412 г. от н. е. Потомък на богато семейство от Ликия, той учил в най-добрите образователни центрове на своето време - Александия, Константинопол, Атина.

Там той стига до контакт с атинянската неоплатоническа Академия, която го завладява напълно и става нейният ръководител след смъртта на учителя си, Сириан. Умира в Атина на 17 април 485 г. от н. е. и е погребан близо до Ликавитос.

Живеейки в период на синкретичен хаос, той ще синтезира в едно цялостно и сложно система всичката предшестваща го неоплатоническа философска традиция, повлияна от пифагорейски, арисотелевски и стоически елементи. В неговата система ще събере единия бог, умопоставените и умствените същности, магията и различни същества с демоничен характер и с тази форма ще я предаде на схоластичната средновековие.

Произведението му е основен източник за всеки изследовател на неоплатоническата философия, а също и за самия Платон, чийто оригинални и изключително интересни интерпретации често предлага.