Изучаване и тълкуване на критиката, която Платон отправя към поезията, особено към Омир. Усилията на Прокъл са насочени към доказване, че платоническите догми не са в съществено противоречие с омирската поетична митология.

Прокъл, един от последните велики мислители на неоплатоническата философия и на древногръцкия философски размисъл изобщо, е роден в Константинопол на 8 февруари 412 г. от н.е. Син на богато семейство от Ликия, той учи в най-добрите образователни центрове на времето си, Александрина, Константинопол, Атина. Там влиза в контакт с афинската неоплатоническа Академия, която го завладява веднъж завинаги и чийто директор става след смъртта на учителя си, Сирийския.

Умира в Атина на 17 април 485 г. от н.е. и е погребан близо до Ликавитос. Живеейки в епоха на синкретистичен хаос, той ще обедини в едно единствено и сложно система цялата предшествуваща неоплатоническа философска традиция, повлияна от елементи на питагорейската, аристотелевата и стоическата философия. В своята система ще събере единния бог, интелектуалните и менталните същности, магията и различни същества с демонски характер, и в тази форма ще я предаде на схоластичната Средновековие.

Произведението му е основен източник за всеки проучвател на неоплатоническата философия, както и за самия Платон, на когото често предлага оригинални и изключително интересни интерпретации.