Ученият, в мярка, в която произвежда научна работа, е фактор за културно формиране, упражнявайки положително или отрицателно влияние върху еволюцията на социалната структура.

Поради тази роля той не може да намеква и да призовава за неутралитет на науката, оставайки извън формирането на текущото теологично или социално събитие.

Това, което изучаващите историята на науките знаят много добре, е, че: краят на една голяма научна революция отбелязва началото на големи социални промени.

Ученият в момента на голямата културна криза, както и в други подобни периоди, трябва да се осмели да бъде силен фактор за преодоляване на кризата, изразявайки се свободно на всички нива, независимо от социалната и професионалната цена, която много пъти може да бъде огромна.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]