В училище научихме, че първото число е онова, което се дели (точно) само на единицата и на самото себе си. Това, което не научихме, е, че простите числа съответстват на най-страшната загадка, която човешкото познание се опитва да разгърне.

330 г. пр.н.е.: Евклид в своите Основи доказва, че простите числа са безкрайни, предизвиквайки математиците на следващите векове. Къде се намира стандартната форма (формата), която произвежда тези числа? Кое е следващото?

1859 г., Академия на Берлин: германският математик Бернард Риман представя трактат, който се отнася до загадката на простите числа. Неговата Хипотеза обещава решението на архетипната гатанка. Но, малко след това, Риман умира. На следващия ден, домакинята му (която със сигурност не можеше да понесе повече хипохондричната гениалност на великия математик) чисти къщата и изгаря всички лични документи с онези странни бележки.

2005 г.: Хипотезата на Риман все още е номер едно мания на водещите математици. Счита се за много по-трудна и със сигурност по-значима от Последната теорема на Ферма. Доказателството ѝ ще разклати сигурността в банковите транзакции и в електронната търговия. То ще доведе до космогонични последици в развитието на науката, тъй като простите числа се намират на пресечната точка на квантовата механика и теорията на хаоса, определяйки бъдещето на информатиката.

Жадни за знание, ексцентрични - но все пак блестящи - учени, някои отиват в лудост, а други в слава. Музиката на простите числа - автентична математическа авантюра - разказва за кампанията за откриването на свещената чаша на математиката.