Само за текста с заглавие Ути и ути, трябва да прочете новата книга на Деспина Томазани! Това е текст нежно, ценно, уникално. Луната ще свири ути на 28 ноември тук на Хиос. Какви кафенета, какви лица, какви Авгонюмусидиси, какви инструменти, които дишат и затова не умират, чувствителни инструменти, от жив материал!

Какво ще кажете за другото, с десетгодишното момче, което се влюбва в учителката си и след като ѝ признава любовта си, ѝ изрежда своите качества и изведнъж, когато излиза от класната стая, се обръща и ѝ казва, рязко, а ако искаш да знаеш, ...знам и бузуки! И онези прекрасни Думи на бара и другото, Носталгия на ухото с допирите човек с човек, нежността, прегръдките, които толкова ни липсват...

В Извън мрежата Томазани не пише просто. Тя чувства дълбоко. И това, което чувства, го изразява всеки момент, с един въздъх, с един смях, с една гримаса на гняв. Тя постоянно разговаря с прекрасни неща, които почти сме забравили, радва се на едно пристанище, един камък, един залез, връща се в Хиос от детските си години, иска кариефилията на мъртвия си чичо, които алчният съсед е присвоил, има в погледа си куп птици, мравки, театрални мишки, къщи с отворени прозорци, жени, влюбени, с телата си, покрити с татуировки...

Разчувствах се с Извън мрежата. По всички причини, които вече споменах. Но и за факта, че тази книга на Деспина Томазани не се издава от атинска издателска фирма, а от издателство алфа пи на Хиос, моля!

[Извадка от текста на задната корица на изданието]