Автентичният християнин е много човечен. Той подчертава и почита своята човешка природа; не я презира; не се срамува от нея; не я ощетява. Затова разбира слабостите на другите и собствените си възможности. Той самият е непостижима мистерия, но също така е и отзивчив към всички. Животът му има истина и любов; той има свободата да приема и свободата да предлага. Затова е много филантропичен и социален. Той не се спасява сам; той споделя спасението. Той може да се освободи от своя егоизъм и така да се обедини с Бога и своите братя.
Автентичността помага на християнина постоянно да действа на границата между Бога и човека, разума и мистерията, божествената любов и човешката болка, свободата и послушанието. Тя го вдъхновява да се движи отвъд личното пространство, човешката мярка, светското време, егото. Именно на тези граници Бог е скрит; отвъд тях човек среща брата си, вечността, благодатта, истината, самия Бог.
Четири лекции на Митрополита на Месогая Николай за болката, неотговорените въпроси, божествените срещи и автентичния опит...