"Историята се пише от победителите и силните," гласи поговорката, но случаят с гръцката история през 40-те години на 20-ти век е поразително изключение от това правило. Комунистите в Гърция, решително победени в трите си опита да завземат властта насилствено и да наложат червена фашистка диктатура, успяха да напишат и наложат измислен разказ като история. С метод, упоритост и помощта на стотици пристрастни леви историци, събитията от периода бяха променени, разкрасени, някои бяха заглушени, а други изкривени или напълно обърнати, така че тяхната страна винаги да изглежда като единственият патриотичен, доброжелателен актьор и жертвата!

Един от най-трагичните епизоди на този период, отвличането на хиляди гръцки деца на възраст 3-16 години от комунистите през 1947-'49 по време на Въстанието от 1946-'49, третият и най-криминален опит за завземане на властта, който също беше комбиниран с отделянето на Македония, за да бъде включена в планираната "Федерална народна република Македония," също не избяга от изкривяване.
Реакцията на семейства, живеещи в села, където техните деца бяха застрашени от същата съдба, един ден да се окажат зад Желязната завеса, беше да избягат в градовете или да изпратят децата си в Детските градове, създадени от Министерството на благосъстоянието, за да приютят тези деца. Въпреки това, комунистическата версия на събитията нарече отвличането като Спасение на децата, а Детските градове на гръцкото правителство като Трудови лагери на Фредерика.

Въвеждането на името на тогавашната кралица в историята на събитията и прекомерното акцентиране върху нейната роля имаше две цели. Първо, отмъщение чрез опетняване на нейната памет, защото тя наистина беше много значителен противник на комунистите и техните планове през 1946-'49. Второ, коварното привличане на някои към комунистическото писане на история поради техните антимонархистични политически избори.

Авторът, с помощта на десетки потвърдени свидетелства от жертви на отвличането от Гърция и техните страни на заселване, други участници в събитията, както и обширно изследване на съответната литература от двете страни, представя цялостна и обективна картина на отвличането, събитията, които последваха заселването на гръцките деца зад Желязната завеса, и тяхната съдба. Книгата завършва с реалистично описание на функционирането на Детските градове чрез свидетелствата на хора, които са живели в тях, така че читателят да може да формира своето собствено мнение дали за малките деца до 12 години те са били пансиони или лагери на монархистки преторианци.