От годините на Миноанския Крит, гърците запалиха светилото на дълготрайните отношения с египтяните, които ще светят и излъчват от времето на Александър Велики до гръцката кралица, красивата Клеопатра, и до годините на Юстиниан, който ще укрепи Манастира Синай и ще пренесе там понтийското племе на Габелия, за да пази до днес Благословената от Бога планина.
Следва арабската оккупация и окончателното разрушаване на известната библиотека в Александрия.
Векове по-късно, във времето на Мухамед Али, гърците ще изградят там още една блестяща интелектуална и икономическа общност, която ще се простира от каналите на Суец до град Александрия.
Сега, в развалините вътре, самотни археолози, романтични носталгици, упорити приятели, несгъваеми асцети, устойчиви мисионери и упорити изследователи копаят, за да познаят и помогнат на тези гиганти, които нашата виновна безразличност е оставила погребани в горещия, неподвижен африкански пясък.
(Дем. Александру, октомври 2004 г.)