ПЪРВА ЧАСТ, Сцена А: Всекидневна. Влизат г-жа Комиса и г-н Дамие. Дрехи от епохата на Луи 15-ти.
КОМИСА: Г-н Дамие, бих искала да ви благодаря, че ми заехте възпитаничката си.
ДАМИЕ: Да ви служа, госпожице Комиза, е моят първи дълг и най-приятното занятие. Веднага щом ми казаха, че я нуждаете, бе естествено да я донеса в кулата ви.
КОМИСА: Боже мой! Какво ще правим без нея?.. Сигурно моята нещастна леля, маркизата, не е живяла повече от химери. Остави ни замъкът Ферброк, при условие, както знаете, да прекараме тук задължително един месец всяка пролет. Възхитително е, не казвам – но каква идея!.. Дори тя никога не е могла да живее в това пустош. Прекарваше цялата зима в Париж, носталгичейки за замъка си, и когато дойде лятото, бързаше да отиде на почивка някъде другаде!
Истината е, че беше попаднала в лапите на лекарите. Въпреки че беше изключително здрава, прекарваше лятото си в термални бани, пиейки всякакви води и правейки бани в кал. И когато пък идваше есента, бързаше обратно в Париж, за да поръча новите си рокли. Как да й остане, на нещастната, време за замъка?… Но пък се заклеваше на всичко, което имаше свещено – т.е. на нас, че следващата пролет щеше да дойде да живее в Ферброк...
Но, едва когато настъпеше май, лекарите я изпращаха на други води и на други калници... Накрая, смъртта я освободи от тези чудотворни лечения - Бог да я прости. И последното й желание беше да изпълним ние обета й.
ДАМИЕ: Свещен дълг...
КОМИСА: Разбира се. Един месец на село минава доста бързо, стига да организираш един-два бала. За съжаление, наследството беше свързано и с още едно задължение...
ДАМИЕ: Сираците...
КОМИСА: Точно така. Шегата на покойницата. Представям си, че се е смяла, когато добавила в завещанието, че ще сме задължени да наемем дванадесет сирачета в замъка!
ДАМИЕ: Може би нейните християнски чувства?
КОМИСА: Шегувате се ли? Леля ми беше възпитана с четене на атеистични философи. Освен това мразеше децата. Беше антипатия, която й остана от деня, в който някакви момчета й удариха топка в главата.
Производител
- Автор
- Jean Anouilh
- Издател
- Dodoni
- Език
- Гръцки
- Корица
- Меко
- Брой страници
- 88
- Дата на пускане
- 2/2005
- Година на издаване
- 2005
- Награда
- -
- Размери
- 14x21 см
- Художествено течение
- Модернизъм
- Албуми
- Да
- Теми
- Кино, Театър
- ISBN-13
- 9789603853169
Важна информация
Спецификациите са събрани от официални уебсайтове на производителите. Моля, проверете ги, преди да продължите с окончателната си покупка. Ако забележите някакъв проблем, докладвайте го тук.