Сладкото по лъжица е традиция в нашата страна, предавана от поколение на поколение, която остава жива и до днешния ден. Независимо от напредъка на технологиите, процесът на приготвяне на сладкото остава същият, както е предаден на нас от нашите баби.

Няма, поне в нашия край, човек, който да не е опитал в някакъв момент от живота си сладко по лъжица, затова и дадох на книгата си заглавие „Сладкото на Живота…“. Няма да забравя, докато живея, баба ми и майка ми, които считаха за немислимо да няма в дома ни сладко по лъжица: смокини, череши, кайсии, грозде и т.н.

Съществуваха и съответните конфитюри, но без да забравяме ръчен мед и винен сок, мъст, мускатни сладки и сладко от мъст…

[Извадка от текста на задната корица на изданието]