Отнякъде започваме, всички ние, нашето политическо положение: семейни корени, със старите политически любовници и старите омрази, тийнейджърски тревоги, участие, в юношеството ни, в политически формации, по-късно може би пренареждания или отричания и купища други.

Един обаче елемент обикновено остава непроменен: разделението между лявата и дясната идеология. Разделение, което остава недокоснато от всяко значимо историческо събитие от миналото, от всяка опит за «декартова» критична позиция на нещата, но и от всяка нова историческа революция, която се извършва днес.

Дали накрая гражданинът принадлежи към Лявото или Дясното вече е част от ДНК-то му и не се променя през целия му живот! (Ето нещо сходно: помните ли защо, когато бяхте малки, решихте в даден момент да станете Олимпийски или Панафинейски и после останахте такива през целия си живот?)

Ако, следователно, някой ни каже, че днес обсесивното «пристрастие» към тези разделения вече е безсмислено и че, в противоречие с това, което сме вярвали, то не само е изключително вредно за нашето общество, но и без абсолютно никакъв смисъл, вероятно ще реагираме насилствено! Въпреки това, трябва да се опита!