Детските страхове, втората книга от серията „Училище на неспокойни родители“, е произлязла, както и първата, Детските любови, от записани вечерни разговори на автора с група родители. Неспокойни за това, което се случва с децата им, у дома, в училище, в обществото. Неспокойни, защото не се успокояват, а искат да научат.

Започвайки всеки път от конкретен въпрос на родител, поставяйки го в общия му контекст и предлагайки теоретични и научни ключове, диалогът тогава, книгата сега, се опитва да даде отговори и да създаде нови въпроси. Всичко това изглежда, и е, много сериозно, но, както ще установи читателят, който ще се отдаде на атмосферата на всяка „нощ“, разказите, понякога трогателни, понякога комично-трагични, в крайна сметка намират облекчение благодарение на сократовата майевтика ирония, на себе си и другите, и решение благодарение на тяхната организация от психоаналитичния дискурс.

Защото как иначе можеш да се справиш с тревогите от смъртта, загубата на скъпи хора и места, болестта, инвалидността, които от много рано идват и мъчат детската душа? Как да отговориш на всичко това, особено когато става дума не за въображаеми ситуации, а за истински, ситуации на любими хора или на самото дете? И как да говориш с децата за постоянно присъстващото насилие, криза, тероризъм?

Книга, която говори спокойно за това колко присъствен е страхът от самото начало на живота на детето и колко дезорганизиращ или организиращ може да стане, в зависимост от отношението на семейството и обществото. Тя е насочена към родителите и всички професионалисти, които искат да помогнат на децата да живеят творчески отношението си към смъртта, научавайки се да я вплитат в любовта или, както е казал Фройд, в импулса за живот.