Гьоте започва да пише своя "Егмонт", както сам отбелязва в края на 19-ти и в началото на 20-ти том на "Поезия и истина", през есента на 1775 година, когато, страдайки от нещастната си любов към Лили, която толкова го мъчи, потърси, както винаги, утеха в писането. В началото драмата напредва бързо.

Въпреки това, тя остава незавършена дълго време и едва през декември 1778 година, когато Гьоте се намира в Ваймар, отново я взема в ръцете си и през 1782 година ѝ дава "временен край". Но окончателната си форма Егмонт приема в Италия, през 1787 година, а през следващата година, на Великден 1788, е отпечатан в книга.

Егмонт произвежда толкова свръхчовешко впечатление, че ни спира да го критикуваме за недостатъците му. Не може да постъпи иначе. Неговата бурна и неустоима жизненост го увлича и не му оставя време да мисли, не му позволява да приема други закони освен своите собствени, и го поставя извън пределите на гражданската моралност.

Той преминава през живота като нощен бродяга, който неосъзнато минава с опияняваща бързина над най-опасните пропасти. Единственото задължение, което признава пред себе си, е да живее своята уникална живот в цялото му разнообразие и има непоклатимото убеждение, че тайната сила, която води стъпките му, ще му помогне да изпълни целта си.