Последното произведение на Антон Чехов и най-узряло в поетичния реализъм. Премиерата му беше в Художествения театър в Москва през 1904 година под режисурата на Станиславски, с Олга Книппер в ролята на Аркадина.

Очарованието на това произведение се крие в неуловим аромат, дълбоко скрит, който за да усетиш, трябва да предизвикаш отварянето на цветето, но не насилствено, защото цветето ще увехне.

Героите в "Вишневата градина" са като всички Чеховски: добри и последователни в своята посредственост, затворени в един умиращ свят, който не могат да осъзнаят.

Друго характерно за руския писател е неговото подземно хумор, което не губи дори и тук, въпреки че състоянието на здравето му е значително влошено.

[Извадка от текст на издателска презентация или издание]