Глобалната академия на културите, с председател Ели Визел (лауреат на Нобелова награда за мир), организира всяка година международен форум, на който членове на академията и специалисти в различни области обсъждат тема от нашето общество.

Задавайки въпроса „Каква глобализация?“, академията избра да разсъждава върху въпрос, който често става повод за повърхностни оценки. По време на работа излязоха наяве няколко важни въпроса: Глобализацията не е нов феномен в историята на човечеството. Нито пък се състои в обикновено подравняване с западните ценности и методи, и особено с американските.

През цялата история се наблюдават силни взаимодействия между народи и култури, а съвременната глобализация е част от тази традиция. Глобализацията не е трагедия. Благодарение на нея човечеството се обогати от научна, технологична, хуманитарна и културна гледна точка.

Един от критичните проблеми е как ще се постигне по-справедливо разпределение на плодовете на глобализацията между богатите и бедните държави, както и между различните социални групи в самите нации. Също така, не трябва да забравяме проблемите, които създава конфликтът на хегемонистичните амбиции на доминиращите държави с универсалното право на развитие.

Организацията и контролът върху глобализацията е необходимият отговор на тревогите, които предизвиква този феномен. Светът се е променил от времето на споразуменията от Бретън Уудс. Затова трябва да се търси политически отговорна решение на проблемите на международната регулация, освобождаването и запазването на културните идентичности.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]