Темата на Трактата е човешката природа, а авторът му, в първата книга, За разума, сравнява човешкия ум с крехък и пълен с пукнатини съд, който трябва да бъде хвърлен `в открито море на човешката природа`, за да `обиколи света`.

Възприемайки и собствените си слабости, Хюм осъзнава, че философската критика, която упражнява върху умствените си способности, го води до объркване. Въпреки човешкото си любопитство към причинно-следствените връзки между нещата и любовта си към строгите разсъждения, философската му теория му помага да признае, че нещата, които възприемаме като причини, са продукти на въображението.

Когато сетивата, паметта и разума се основават на `непостоянната и неразрешима` способност на `пластичното въображение`, водим се до противоречиви убеждения. Следователно, философският размисъл ни води до опасна дилема: Можем ли да разчитаме на `баналните указания на пластичното въображение`, които произвеждат `грешки, абсурди и неясноти`, или трябва да разчитаме на `общите и по-добре установени качества` на ума, тоест на разума и словото?

Но последният начин подкопава дори убежденията, от които зависи самото ни оцеляване: `разумът, когато действа самостоятелно и според най-общите принципи, се саморазрушва и не може да обоснове нито едно убеждение, било то философско или от общия живот`.

Решението ще произлезе от човешката природа, която разпръсква философската меланхолия, но не допуска дискредитиране на философския размисъл: Ако трябва да бъде спрян суеверието и да бъде подобрено разбирането на света, тогава философстването е толкова естествено, колкото и необходимо.

В действителност, не трябва просто да се поддаваме на философския размисъл, а да култивираме страстта към философията, тъй като `истинският скептик трябва да бъде колеблив както с философските си съмнения, така и с философските си сигурности`.

Така `можем да се надяваме на утвърдяване на система или набор от възгледи, които, ако не са верни, защото може би е прекалено да се надяваме на нещо такова, поне биха могли да издържат на проверката на най-критичното разглеждане`.

Настоящият превод на първата книга на Трактата за човешката природа е първият на български език.