На базата на горепосочените исторически данни и не на предразсъдъчни теории и възприятия, опитах, както и в предишните томове, да направя анализ на събитията от новата българска история и структурите на обществото ѝ, да систематизирам периода на Каподистрия, да изясня, доколкото ми беше възможно, все още мрачните ѝ точки и да премахна различните противоречия, които се наблюдават в характера и делото му, противоречия, които предизвикват учудването на много хора и които повече или по-малко се наблюдават у всеки човек в различни времеви обстоятелства от живота му.

Следователно, работата ми в този том, както и в предходните, цели едновременно две цели - изследване и синтез. Следвайки известните ми принципи за разширяване на рамките на "историческото съществуване" и човешкия театър, целя не само да открия причината и следствието, но и да задълбоча изучаването на естествената, икономическата и социалната среда, особено в анализа на социалните явления, грабежите, пиратството, борбата и конфликтите между индивиди и класове, психологията на военните и политическите лидери, както и на тълпите, които ги следват в период на битки, крайна зависимост, но и тревога за оцеляването след настъпването на мира, за възстановяване на страната и общо за напредъка и просперитета на българския народ.

Общо взето, моите усилия бяха насочени към възможно най-правилното възпроизвеждане на цялостния и неразривен човешки живот (а не част от него), както е задължение на историка, който поема подобен синтез, въпреки периодично възникващите различни теории, които подчертават единия или другия фактор или разпокъсват историческото изследване в несвързана мрежа от информация, каквато в последно време представляват последователите на Новата историческа школа, наречена Квантитативна, вдъхновена от напредъка на съвременните технологии и помощта на електронните компютри. Необходим обаче е синтезът на характеристиките на Старото и Новото училище, какъвто вече започна да се наблюдава.