Продължавайки с единствено собствените си сили усилията, които предприемам от почти четири десетилетия и анализирайки в обстановката на моя труд, самотата и колекцията, елементите от поведението на новите гърци и структурата на тяхното общество, сега предавам на обществеността петия том на "Историята на Новия Ελληνизъм", който разглежда годините от 1813 до 1822 по време на Гръцката революция.

Този период е изследван повече от всякакъв друг в новогръцката история, без обаче да бъде възстановено подходящо, с оглед на значимостта му, синтетично произведение с присъствието на хората като основен обект на историята. Липсата им е характерен знак за повечето исторически произведения и за пренебрежителността, с която те са написани.

С епохата на революцията започнах да се занимавам още през самите първи години на научната си кариера, изследвайки в специални монографии основни социални теми от онези години, като например на хиляди бежанци, пленници, структурата на обществото, психологията на възстаналия народ, тактиките на армията.

В новия том на "Историята на Новия Ελληνизъм", използвайки резултатите от работите ми тогава, както и от по-късните ми, предимно лични многогодишни търсения и бележки, се опитвам да представя обновена, пълна картина на епопеята на гръцкия народ, колкото е възможно по-пълно, с систематична тенденция за проникване в психологията на личностите и масите.

Целта е да изолирам колкото се може субективния елемент и да оставя самата история да говори сама за себе си. [...] (от предговора на автора)