Тракия, поради геополитическото си значение и състава на населението си, или ще понесе основната тежест на възстановяването на гръцката икономика и връщането на Гърция в ролята на регионална водеща сила, или, заради безразличието и грешките на атинския център, ще се превърне в най-сериозния национален проблем на страната в следващите години.

В това изследване представяме:

• Истината за правния и реалния статус на мюсюлманското малцинство.

• Грешките, както и постиженията на гръцката политика, от «Принципа на взаимност в Лозанския договор» до «Политиката на положителна дискриминация».

• Какво учуди T. Ердоган, когато посети района като министър-председател.

• Ролята на Турския генерален консулат в Комотини и «доверие» като катализатор за създаването на «Отворено общество» и подобряването на гръцко-турските двустранни отношения.

• Последиците от финансовата криза върху развитието на района, демографския и политически баланс между християни и мюсюлмани, и повторната поява на интервенционистки политики от страна на Турция, насочени към «Съвместно управление на Тракия».

• Предложение за преобразуването на Тракия в идеална инвестиционна дестинация, чрез подобряване на геостратегическата й роля, максимизиране на сравнителните й предимства, установяване на нейното Отворено общество и укрепване на екстровертността на гръцката национална икономика към съседните пазари.

Тракия, въпреки непрекъснатите жертви на своите жители, винаги е сменяла ръцете си не чрез войни, а чрез договори... Умната национална развойна и демографска политика може да я трансформира от «щит» в «копие» на финансовата дипломация и от «врата» в «мост» между Гърция и Европа към Изтока.

Ако имаме план, както и политическа воля и смелост, тази гранична земя ще донесе многократни ползи на Гърция, както в икономически аспект, така и в националната политика и политическата безопасност на страната.