Никога не съм се опитвал да убедя учениците си, че трябва да ме възприемат като безпогрешен - само един "музикален учител" има нужда от това. Напротив, много пъти съм рискувал да кажа нещо, което по-късно трябваше да преразгледам - много пъти съм давал указания, които, когато бяха приложени, се оказаха неверни и трябваше да ги коригирам.

Може би грешките ми не бяха полезни за ученика, но не му причиниха вреда. Наистина, фактът, че открито признавам грешките си, трябва да го е накарало да се замисли. Що се отнася до мен, тъй като указанията, които дадох, бяха недоказани продукти на собственото ми мислене, бях принуден от грешките си, които се излагаха незабавно, да преразгледам указанията си от самото начало и да подобря формулировката им.

Така че това е начинът, по който беше създадена тази книга. От грешките, които направиха учениците ми като резултат от недостатъчни или неверни указания, научих как да давам правилните указания. Успешното изпълнение на упражненията от моите ученици утвърди правилността на моите усилия, без да ме доведе до илюзията, че съм разрешил проблема окончателно.

(от предговора на книгата)