Настоящата работа има за цел да представи събрани и отблизо многото и различни аспекти на импровизацията, както могат да се видят при общ поглед към съвременната музикална практика и образование.

Тя търси същественото качество на импровизацията, например, във връзка със съждението и поставя въпроса дали изобщо е възможно да се преподава.

Предстои също да разгледа социалните и антропологични функции, които в този контекст не трябва да бъдат пренебрегвани.