Аполната мантика, криптичният „Епсилон“ на Делфите, екстазът на дионисийските следвания и оргията на менадите, пътят по Светия Път към Елевсина и житейският опит от свръхестествените мистерии на нея, както и съпричастността към събитията на Кабириите, проследяват мистичния път на гръцките и маркират ритуалите на тяхното преминаване в отвъдното, в търсене и намиране на божественото.

Това са пътищата на обожествяването, разкрити от древногръцкия дух преди идването на християнската ортодоксия. Познанието ни за тях, чрез силата на словото и проникновен поглед на образа, не е просто историческо "трябва", а катаклизмената тунел, който ни води към божествения ни Аз и свещената съвместност с божественото.