Когато осемдесет и едногодишният Джей Менделсон решава да посети семинара за Одисеята, който ще води неговият син Даниел в Колежа Бард, за тях започва едно приключение, дълбоко емоционално и духовно. За Джей, пенсионер изследовател, който е научил да вижда света през безмилостния поглед на математик, това завръщане в класната стая е и „последният му шанс“ да опознае великата литература, която е пренебрегвал в младежките си години – но най-вече, да разбере по-добре сина си.

Месеците, които следват, докато двамата съвместно анализират великото произведение на Омир – първо в стаята за семинари, където Джей упорито оспорва тълкуванията на сина си, а след това на една изненадваща круизна разходка в Средиземно море, по следите на легендарните пътешествия на Одисей – разкриват неудобни моменти, но също така доказват, че и Даниел има много какво да научи.

Защото отношението на Джей както към текста, така и към пътуването постепенно разкрива скрити от години тайни, които позволяват на Даниел най-накрая да разбере своя толкова труден баща. Докато Менделсон води хрониката си към сърцераздирателната й финална кулминация, в разказа е умело вплетен отзвук от самата Одисея и вечнозелените й теми: измамата и признанието, бракът и децата, радостите от пътуването и смисълът на родината и дома.

Даниел Менделсон с многопластовото си, разкриващо разказване ни предлага една Одисея, богата на емоционален заряд и литературна проницателност, произведение на дълбока лична и литературна експлорация.

„Отново, моят най-любим класически филолог съчетава задълбоченото проучване с човешки чувства, топли и сърцераздирателни. Заради такива неща обичам четенето“. Лий Чайлд

„Когато бащата на Даниел Менделсон, пенсионер математик, започва да посещава семинара по Омир, воден от сина си в Колежа Бард, той поставя в движение една Одисея, която е едновременно смешна и трогателна. Баща и син пътешестват първо през страниците на Омировия епос, а след това с истински кораб, следвайки маршрута на героя из Средиземно море, за да стигнат до местата, където завършват всички наши истории. Тази книга умело съчетава най-гениалната литературна критика с най-дълбоко емоционалната лична хроника. Една книга, която е красива и мъдра“. Мери Кар, автор на книгата „Клубът на лъжците“

„Много книги предлагат завръщане към класиката и подчертават значението им за живота на съвременния човек. Гениалната книга на Менделсон е поставена в напълно различно поле, което не е само едно, всъщност... Книга за това какво може да научи един от друг, за това какво знае един за друг и какво никога не може да узнае един от друг. Авторът използва задълбоченото четене на епоса, за да осветли мистериите на човешкото състояние и съчетава с умение и чувствителност анализа на текста в класната стая с уроците на живота извън нея“. Къркъс

„Малко синове са достойни за бащите си, казва някъде Атина в Одисеята. Одисей е един от тях. Друг определено е Даниел Менделсон...“. Ню Йорк Таймс