Родена в малкото градче на Юга, Нина Симон разкри таланта си за пиано от много ранна възраст, свирейки госпъл в църкви и на обществени събития, до такава степен, че беше наречена дете-чудо.

Израснала в религиозна семейство, тя се сблъска много рано с жестоката реалност на расовата дискриминация, когато на първия си концерт, на десет години, организаторите поискаха родителите ѝ да станат от първите редици, за да седне една бяла фамилия.

Това беше и нейният първи политически акт: тя изиска родителите ѝ да останат на местата си, в противен случай не беше готова да свири.

С цел да стане първата чернокожа интерпретаторка на класическа музика в Америка, тя видя мечтите си да рухват, когато ѝ отказаха стипендия в Института Къртис заради цвета на кожата ѝ.