„Сол и желязо“ е протокол от заседание. През 81 г. пр.н.е. великият секретар Сан Хонгянг от името на премиера Хуо Гуанг свиква заседание на министър-председателя и шестдесет ученик и мъдреци от цяла Китай пред присъствието на тринадесетгодишния император Сяо.

Темата на дневния ред е дали да се премахне монополът върху солта и желязото, който император У от династията Хан е установил, за да увеличи приходите на държавата и да се справи с варварите Хан, които нарушават границите и ограбват страната.

Социалната криза и упадък, през които преминава Китай в този период, са толкова остри, че правителството под налягането на общественото мнение е принудено официално да поиска мнението на опозицията, тоест на конфуцианските учени и мъдреци, за да изведе страната от задънената улица.

В момент на безнадеждна искреност, вицепремиерът на правителството, великият секретар, ще каже: „Живеем ужаса на ферибота, който е хванат от буря в средата на реката; загубили сме съня и апетита си. Но изглежда, че нашите сътрудници не са от добра метла и нито имат сериозни политически възприятия, за да ни предложат структурни реформи. Тъй че сме оставили на вас да направите всичките ни надежди.“

Актуалността на темите и проникновението, с което ги разглежда и анализира, правят текста на спора за солта и желязото съвременна политическа поема за природата на човека и властта, за държавата и ролята й, за корупцията на лидерите и служителите, но и за корупцията на народа, икономиката и развитието, институциите и реформите, данъците, законодателството и наказателната система, добродетеля, морала и справедливостта.

(от предговора на Каролос Папулиас)