Настоящото издание придружава едноименната изложба, проведена в Мегаро Ейнарду в Атина (9 май – 28 юли 2018), и е резултат от осемгодишно изследване, фокусирано върху ландшафта на хълма Филопаппу. Всекидневните разходки на Н. Пападопулос с кучето му по хълма вдъхновиха това търсене, което прерасна в интердисциплинарен визуален проект, в който със своите знания участваха ботаници, археолози и теоретици.

Проектът доведе художника до исторически преглед, който достига до откритията на Америка от Христофор Колумб, тъй като тогава наяве излязоха нови видове растения, които по различни начини бяха пренесени в старата Европа и съответно измениха флората ѝ. Така понятието за глобализация получава ново измерение, тъй като преминава в растителното царство, с доброволните или неволни премествания на растения от място на място и от континент на континент.

Паралелно изследването разкри, че до 19-ти век хълмът е бил лишен от растителност, и всъщност, заради вида, който представял, е спечелил прякора "Град на скалите". Внедряването на чужди флора, което постепенно позеленило хълма, беше следствие единствено на човешките намеси в атинския ландшафт и именно тя му придаде вида на огромна, открита градина в природата.

Градината е древна измислица на човека, която винаги е целяла както естетическо удоволствие, така и символична функция на пространство, оградено, безопасно и по своя начин свещено. В нейното отглеждане са намерени аналогии с развиването на духа, докато паралелно се е развила размисъл относно уважението, което човек дължи, когато се опитва да укроти природата.

Жизненоважната важност, която придоби специфичният хълм за хората, живеещи наблизо, но и за Атина, която постоянно расте около него, се доказва от грижата на местните жители, които първоначално засаждали и отглеждали растенията, а по-късно добавили необходимата постоянна инфраструктура. Целият проект представлява дан на самия хълм, който остава един от малкото зелени бели дробове в сърцето на този бетонен град.