„Колко отговориха?“ „Приблизително двадесет“. „Ще пишеш на всички?“ „Това е жената на живота ми“, отговори Миклош, показвайки джоба, в който беше запазил писмото.“ „Как знаеш?“ „Знам.“ Юли 1945 г. Миклош, унгарски оцелял от Белзен, стига, изтощен и без зъби, в бежански лагер в Швеция. Лекарят му дава няколко месеца живот. Но Миклош има други планове.

Той намира списък с 117 млади жени от Унгария, които също се намират в бежански лагери в Швеция. С красивия си почерк пише писмо на всяка от тях. Пише обсесивно, седнал на сянка под дърво в градината на болницата. Сигурен е, че една от тях ще стане неговата съпруга. В лагер, на стотици километри разстояние, Лили прочита неговото писмо и решава да му отговори.

Обмяната на писма кара двойката да се влюби. През декември 1945 г. те намират начин да се срещнат. Имат само три дни. И отново се влюбват отначало. Сега остава да намерят начин да се оженят…

„Треска на зората“ е историята на една незабравима любов, основана на реалността.

„Рядък роман, основан на истинска история. Обичах го.“ Лаура Барнет, автор на „Версиите на нас“

„Нежно саркастичен, пълен с живот и рядко екстатичен.“ Australian

„Драматичен, човешки, трогателен.“ Дженифър Клемент, автор на „Молби за откраднатите“

„Изключителен роман, безупречен, с хумор, който пренебрегва ужасяващата трагедия.“ Джоан Лондон, автор на „Гилгамеш“, „Добри родители“ и „Златната ера“

„Гардос осветява тази удивителна сила на човешката воля, която ни кара не само да останем живи, но и да се борим за живот, който заслужава да бъде изживян.“ Джули Орингър, автор на „Невидимият мост“

„Влюбваш се в тази книга.“ Herald Sun

„Като завършите тази книга, ще обичате живота повече.“ Bookseller