Народите не само имат герои; те също имат и злодеи. В историята на едно място не принадлежат само героите, но и злодеите, които също правят история. Във всеки случай, историята на едно място не е просто поредица от положителни събития. В крайна сметка, в диалектическия поглед на нещата, ако нямаше отрицание, нямаше да има и утвърждение.

Тази кратка история на Гърция от 1830 до 1974, написана основно за да бъде приятно четиво, се фокусира повече върху отрицателните, отколкото върху положителните събития от нашата история. Тя отдава по-голямо значение на предателите, сътрудниците от всички периоди и опортюнистите, които никога не са отсъствали, отколкото на тези, които искрено се грижат за това нещастно място, което продължава да страда от липса на историческа честност.

Ораторите на двете национални годишнини, които може би съществуват, защото една не е достатъчна, за да ни накара да разберем, че сме гърци, няма да намерят нищо полезно за тях в тази книга. Въпреки това, учителите биха могли да я използват като помощно средство и като допълнение към официално цензурираните училищни истории, които целят повече да затъпяват, отколкото да пробуждат гръцките деца, които, потопени от ранна възраст в институционализирани исторически лъжи, би било неразумно да се очаква да станат отговорни и честни граждани на държава, пълна с измамници.

Тази книга обича Гърция. И затова не я ласкае. Нарича нещата с истинските им имена и предателите предатели, а не национални герои. Може да се нарече "Отрицателна история на съвременна Гърция", ако отрицанието не беше необходимо за утвърждението. Следователно, тази книга цели утвърждение чрез отрицание, следвайки предложението на Теодор Адорно.