Смирненската песен, а и изобщо музиката на Изтока, не се появи изведнъж в гръцкото пространство след Малоазийската катастрофа.

Най-малко половин век по-рано имахме незначителната в началото, но бързо нарастваща присъствие на „кафе-аман“. В едно културно разделено общество, където повечето буржоа се правеха, че притежават европеизирана култура и се струпваха в самообявилите се театри, наслаждавайки се на всякакви трупи, останали от провинциите на Италия и Германия, и от друга страна обикновените гърци (с главна буква Е), които по различни причини, било професионални, било семейни, се населили в градските райони на сравнително новата гръцка държава, и които не виждали никаква причина да заменят наследството на традиционната си музика с нещо, което им се струвало поне чуждо и ги оставяло безразлични.

Кои бяха тогава посетителите на тези кафе-кръчми? Смеем да твърдим, че тежестта клонеше към втората категория граждани по много причини.

(. . .) [Извадка от текста на въведението на изданието]