«Какво остава от един хроникьор, когато умре? Може би само едно хроникално произведение, написано от друг - който също ще бъде забравен. Може би нещо повече: енергията на живота, която е подарил на читателите си».

Богатството и еуфорията, които е дарил - дори и за мигове - на тези, които са го чели. Това усещане за допълнителен живот: аура около името, просто зад думите.

Мимолетни текстове, за мимолетни хора. Вечността е поле на други».

[Извадка от текста на задната корица на изданието]