Критичният проблем е стойността на стойностите, оценката, от която произтича тяхната стойност, а следователно проблемът за тяхното създаване. Оценката се определя като диференциалният елемент на съответните стойности: елемент, който е едновременно критичен и креативен. Оценките, когато се сведат до техния елемент, вече не са стойности, а начини на съществуване, начини на битие на онези, които съдят и оценяват, и служат точно като принципи на стойностите, спрямо които съдят.

Затова винаги имаме вярванията, чувствата, мислите, които ни заслужават, в зависимост от начина на съществуване или стила на живота ни. Има неща, които не можем да кажем, да усетим или да схванем, стойности, в които не можем да вярваме, освен под условие да оценяваме "низко", да живеем и да мислим "низко". Ето същността: високото и низкото, благородното и низкото не са стойности, а представляват диференциалния елемент, от който произлиза стойността на самите стойности […].

Жил Делез, Ницше и философията

Сцена. Пиша повече от четиридесет години вестници. "Правя сцена" на сцената, пиша, ядосвам се. Не съм доведен до престъпление. Преобразявам. Около мен се помещавам. Смятам много. Скривам повечето. Много приятели, много ръкавици от страх от сърбежа (Бодлер). Сцена. Изразявам и предавам на сцената моята издържливост. Главно очевидното: че живея. Започвам отново това, което без да свършва, свършва. Преписвам това, което е свършило и не започва отново.

Предлагам и предавам както извратеният на Клософски на чужденеца (читателя) моето добро: обезнеплачвайки го, оставям го необезнеплачено. Всяка книга неуморно бърза към друга книга. Куфарът отива далеч […].

Георги Вълчев, от Предговора на книгата