Бройер и Фройд ни представят в тази книга иновативно за тяхната епоха разбиране за хистерията и, в същото време, първата рамка за раждането на психоаналитичната теория. Хистеричните жени вече не са деградирали или психически забавени, както искаше предишната психиатрична традиция.

Докато тревожността, травмата, болезнената памет мъчат изтерзаното и дискомфортно им тяло, механизмът на хистерията ще бъде проучен в ключовата връзка между психичното и телесното, между преживяването, спомена и симптома. Подсъзнателното вече е даденост, докато за първи път, що се отнася до Фройд, сексуалността се признава за определящ фактор.

За първи път също така ще се появят понятия като инвестиция, съпротива, потискане. Хипнозата ще бъде само временно техническо средство, което ще отстъпи място на катарзисния метод и, след малко, великото приключение на психоанализата е готово да започне.

„Не се съмнявам, че съдбата би могла да ви освободи от страданията ви по-лесно, отколкото аз: но ще се убедите, че сте постигнали много, когато успеем да преобразуваме вашата хистерична беда в обикновена нещастие. Срещу нея ще можете да се защитите, имайки психичен живот, който отново е възвърнал здравето си.“

Зигмунд Фройд