„Проклетите дни“ е дневникът, който е водил Иван Бунин през първите две години след трагичните събития от 1917 г., които разрушиха не само стария режим, но и цялостния традиционен начин на живот на руското общество.

Преобръщането на нещата, появата на нови жестоки нрави, масовите убийства, поробванията, униженията, постоянният страх и неясното бъдеще са описани от автора със старание, но и с чувствителност, желаейки по този начин да остави свидетелство за епохата, в която част от Русия опита скока в бъдещето, но се озова в празнотата.

Иван Бунин заема особено, уникално място в руската литература на 20-ти век. И това не е само защото е първият руски писател, удостоен с Нобелова награда, а защото именно той с творбите и морала си е построил силния и стабилен мост, който свързва руската литература на 19-ти век с тази на 20-ти.

Благородник в живота и литературата, той никога не е приел липсата на свобода като предложение за социална организация, независимо дали става въпрос за царския режим, или този на болшевиките. Отказвайки новата съветска власт, след като е скитал из огъня и развалините на Гражданската война, той е емигрирал в Западна Европа, където е разкрил таланта си, като винаги е носел в себе си дълбока носталгия по загубената родина и руския начин на живот.

Димитър В. Триандафилидис е изучавал философия в Киев и Теология в А. П. Θ. Работил е много години в техническото образование и още повече като журналист в вестници и списания. Той е превел десетки книги на руски писатели, поети и мислители.

Издателство „Епицентър“ публикува книгата му „Жител на Метаксургио: Дневник на кризата“, „Писма от Русия“. Той е превел „Руски Великденски разкази“, „Писма от ГУЛАГ“, „Комунизмът като религия“ и предговаря българското издание на „Изобретяването на съвременна Русия“ от Аркадий Островски.