Въпросът за въвеждането на учениците в висшето образование е пряко свързан с функционирането на частните уроци. В продължение на десетилетия центърът на подготовката на учениците за входните изпити се премества от учебното заведение към частното обучение.
Установяването в съзнанието на учениците и родителите на необходимостта от последното като най-важния фактор за подготовка за националните изпити е толкова силно, че поставя училището на заден план, което представлява основния държавен институт за социализация, образование и обучение на младите хора.
В настоящата книга се изследват мненията на учителите в средното образование относно причините, които подтикват учениците в Гърция да посещават частни уроци, причините, поради които официалната държава не е успяла да ограничи явлението, въпреки многократните си изявления, както и начините, по които може би би било възможно частните уроци да спрат да се считат за необходими от родителите и учениците.
Участващите учители смятат, че ситуацията може би би могла да бъде обърната с радикална реформа в системата за достъп до висшето образование, която да разпредели гимназията от националните изпити.
