Тази книжка я проектирах отдавна, но времето не ми позволяваше да я реализирам; бързият водач всеки път ме хващаше за ръката и ме водеше с бързи стъпки към други забележителности на новогръцката драматургия и театъра, все по-големи и по-важни, така че тази симпатична малка тема остана като сувенир на рафтовете на паметта и все по-малка изглеждаше сред праха на толкова много неосъществени идеи и в безредиците на неизпълнените планове, които в края на краищата събира търговецът на забравата.

Но тя показа забележителна устойчивост и упоритост в вятъра на работите и в цикълтa на времето и израсна и узря заедно с мен, все по-насищена от значения и емоции. Тази тайна симпатия към този донякъде маргинален тематика, която тайно подхранваше нежното стъбло, се обяснява, както толкова много други неща, автобиографично: семейно съм обграден, в миналото, настоящето и бъдещето, единствено от лекари, аз, единственият лишен от изкуствата на Асклепий.

Така, с моите слаби сили започнах да събирам материали в продължение на много години, и с помощта на някои магистърски работи, това зае уважителни размери и книгите, които бях събрал за тази цел, оформяха малка кула. От творческата топла мъгла на ентусиазма понякога се появяваха форми и идеи, които взимаха все по-ясни форми, които накрая се свързаха, като гласовете на оркестър, в една завършена схема.

Сега имаше цел, метод, схема за изпълнение - но все още липсваше време. И това лято дойде, изглежда, времето на Полното време, "времето", онзи желан миг, който хващаш като късмета за косите и откраднах времето, като ризата на феята, за да направя това, за което толкова дълго мечтаех.

Едно hommage към гръцките лекари, което разбира се трябва да се чете с подходящо чувство за хумор, и едно учтиво gesto към хората, които ме обграждат с присъствието и любовта си. И ако не станах, сред толкова хипократово светлина, и аз лечител воин на неизбежното, но останах нелечим "болен", нека това бъде малък знак, че не останах напълно безцветен и безсветлен в катакомбите на бележките под линия и в тъмните съдилища на научното доказателство в съвсем друга област, на пръв поглед безотносима към изкуствата на Хипократ.

Темата съчетава театъра с медицината, сцената с функцията, представлението с лечението. Святостта и критичността на взаимовръзката лекар-болен винаги е предизвиквала интерес у драматургите и, предлагаща малка галерия от портрети на лекарите на новогръцката драматургия, не винаги лишена от сатира и карикатури, се надявам да допринеса с едно малко мозаечно произведение за световната библиотека около тази тема. [...]

Пилион, 15 август 2003