След фалита през 1932 г. и рухването на последния реформаторски опит на Ел. Венизелос, се появи нова реформистка тенденция в рамките на гръцкия либерализъм.

Тя изведе като централни искания укрепването на ролята на държавата в икономиката, търсенето на социална справедливост, свързването на гръцките събития с европейските, преодоляването на остарялото Разделение, появата на "ново поколение" на сцената. Основните й представители бяха Панайотис Канеллопулос и Георгиос Теотокас.

Въпреки налагането на диктатурата на Метакаса, тази реформистка тенденция се възобнови и частично се радикализира по време на Окупацията, когато основните й представители излязоха на преден план в идеологичните сблъсъци; обаче тя понесе сериозен удар с избухването на спора и декемврийските събития.

Реформистките либерали 1934-44 г. поставиха в обществения дебат многобройни въпроси и подготвиха следвоенното търсене на развитие и европейска перспектива. Така, в техните размисли може да се намери свързващото звено между ранния и съвременния период на гръцкия либерализъм.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]