Настоящото произведение разглежда селективно определени събития от историческия път на Църквата през периода на втората хилядолетие. Намирайки се в началото на трагичната окупация на Розкола от 1054 г. с прекъсването на каноничните църковни отношения между Изтока и Запада, то подходя с необходимата научна методология към най-значимите събития, които допринесоха за формирането на съвременния разпокъсан християнски свят.

Изследва основните характеристики на отделните християнски традиции и определя разликите между тях, които през различни времена са представлявали поле на противоречия и напрежение, с проявлението дори на крайни явления на нетолерантност и фанатизъм, особено в европейското пространство.

Особено внимание се отделя на усилията на православните за възстановяване на църковното единство със Запада и на институционалната функция на Вселенската патриаршия през Османския период.