Най-новата западна традиция е оставила на нашето време една много специфична представа за художника. Това е творческа и надарена личност, която с изкуството си изразява не само себе си, но и цялото човечество. Въпреки това цената на гениалността е висока. Художникът-прометей е ексцентричен, меланхоличен и саморазрушителен.
От Микеланджело до Ван Гог и Джаксън Полок, такава стереотипна представа се възпроизвежда последователно в историята на изкуството. Въпреки това, така ли стоят нещата? Явно ли е, че странността и поведението извън границите са предпоставки за художествената креативност или характеристики на исторически тип, който се появява в по-нови времена? И ако е вярна втората версия, каква среда е измислила, отгледала и накрая отхвърлила този прометейски художествен модел?
В тази книга, Никос Даскалотханакис разглежда в три глави (с заглавия "Самотният художник", "Пионерният художник" и "Загубата на художника") историческия път на художника, от романтизма до нашите дни, и анализира художествените развития на по-новото и съвременното време. В същото време, той подчертава институционалните промени, съгласно които художникът придава смисъл на дейността си и изгради своята идентичност.
Романтичният и модерният художник, кулминация, но и лебедова песен на академичната художествена система, отстъпва мястото си на художника на авангардата. Новото изкуство на художника култивира утопична визия за ново общество, като същевременно допринася за формирането на нов пазар, който продължава да поддържа художествения мит. Само в късния следвоенен период художникът ще бъде призован да се изправи за първи път в многовековната си история пред нова реалност: собствената си смърт.
Този факт означава ли освобождаваща перспектива или става просто дума за преформулиране на условията за съществуването на самата буржоазна субективност? Отговорът на този въпрос не касае само съвременния художник, а също така и съвременния зрител.
Тази богатсна книга, която представя както исторически данни, така и теоретични въпроси, които са поставяли и отговори, давани от теоретици на изкуството и от самите художници, е илюстрирана с 56 черно-бели изображения на представителни произведения от новата западна традиция (картини, фотографии, скулптури, инсталации). Изданието е допълнено с достатъчна библиография, както и с индекс на основните имена.
