Книгата на Агапий Ландос „Спасение на грешниците“ е повод за потапяне в историческото ни самосъзнание, в мъчителната борба да се запази нашата генетична връзка с това, което е съхранявало нашата идентичност, когато едно цяло племе нито е имало център на власт, нито е разполагало с защитна сила, нито е познавало национални граници, тъй като е било продукт на универсална империя и затова е нямало избор освен да оцелее в историческия водовъртеж с силата, която е черпело от съкровищниците на собствената си душа.
Във тази атмосфера, която всяко описание е неспособно да предаде, в края на 16-ти век се появява Агапий монах Ландос, с произход от Крит. Човек с многостранно образование, той рано е избрал монашеския живот на Света гора, където аскетичният живот, изучаването и писането са усилвали неговия мисионерски ентусиазъм и жертвоготовната му любов към страдащия Божи народ...
Определен и лесно разбираем език, пълна система на учението на вярата, индуктивен метод чрез примери, са елементи, които украсяват най-обичаната книга на този труден период, „Спасение на грешниците“...
Неговото слово остава винаги истинно и с духовна точност изговаря от самото начало условията на вярата и живота. Авторът знае, че управлява последното изчерпване на търпението на поробените, единственото им оцеляване, същността на душата им. Той сее словото на спасението в души, организирани от болка и страдания, и знае, че истинското възкресение ще разцъфне бързо.
