Веднъж, когато този тъжен, неспокоен и неотстъпчив гигант, наречен Западна Цивилизация, беше много млад - все още бебе в слънчевата люлка на Балканския полуостров - един велик император на Изтока изпрати своите войници да го завладеят и да му наложат режима си: деспотизма.

Въпреки това, мъжете на тази детинска цивилизация, а именно атиняните, най-славното й потомство, поеха мечове и облекоха броня, сбогуваха се с жените си и отидоха да се изправят срещу нашествениците, там, където синьото Егейско море сплита любовно с земята на древна Гърция.

Тъй като градът Атина беше малък, а войниците на персийския абсолютен монарх безброй, това, от което се нуждаеха мъжете, след благословията на боговете си, бяха подсилвания. Но имаше един проблем. Понеже гърците живееха в ограничени малки градове-държави, изолирани от съседите си, с планини и морета между тях, те бяха принудени да покриват големи разстояния, за да искат помощ един от друг.

Затова, когато гражданите на Атина научиха, че идва армията на персийския владетел, изпратиха един трениран бегач на дълги разстояния да поиска помощ от гражданите на Спарта, която беше на около двеста и четиридесет и два километра от Атина. Името на този маратонист беше Фидипид.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]