Сложих тук заглавието "Епилог" вместо "Преамбюл" като жест, не за да изненадам с каприза, нито от известната ми мания да обозначавам някои живи и дори скрито амбициозни актове с плач. Предпочетох го, защото издаването на тези текстове е наистина епилог на едно отложено нещо, което е останало в чекмеджето почти четиридесет години, без да ми иска нищо, но и без да се отказва от поддържането си.

Три от нещата, които бях леко подигравал в миналото, бяха лакът, подплънките и издаването или преиздаването на текстове, написани от някого там по време на упадъка на младостта му или по време на разцъфтяването на безнадеждността му. Преминах през всичките три.

[...] От обема на написаното избрах много малко, донякъде преразгледано от необходимост, заедно с много малко, което е било като резервна материя за следващите бройове, но не успя да бъде издадено. На доверчивите и чувствителните единствено предлагам да отдадат тази постъпка на издаването на натиска на нуждата, която някои хора чувстват, докато остаряват, да добавят нови забравени елементи към това, което вече е натрупала биографията им.

(от "Епилога" на книгата)